Великден (Възкресение Христово, Пасха)

 Денят, в който християните празнуват възкресението  на сина Божи Исус Христос.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Срастна седмица. Празнува се три дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Последованието  свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън.
Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция . Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.
Евреите са имали обичай, когато отиват на гости при някого, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.             
В България  традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота  като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, а после на всички останали от семейството. След този ритуал  боядисването се поема от младите жени в къщата.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки , ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика  — оранжева, зелено — с коприва , жълто — с орехи  и кори от ябълка  или отвара от стар кромид лук .
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз  или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането( пиливан ), ще е най-здрав през годината.
Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция — в петък и др. Една от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак  За първи път козунак се приготвя през 17ти век във Франция . В Италия  също имат вид козунак по същия повод — той може да изтрае цели 6 месеца
Разпети петък или още Велики петък е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи.