Магията на движение и звуци, която помага да прескочим бездната.

На 1 март завърши поредицата от 17 представления на групата за модерен балет ЛейнеРубана от Амстердам – постановка, събрала в едно магията на танца с магията на българската музика.
Поредицата носи многозначното заглавие GAP (на англ. значи и бездна, и пролука). ЛейнеРубана използва музика на живо, често от различни жанрове. В GAP участваха и четирима български музиканти.
Популярната трупа, носи имената на двамата си ръководители и хореографи Андера Лейне и Харйоно Рубана, тя е лауреат на много награди за хореография и събира танцьори от висока класа.

Звездите на 17-те вечери на GAP, наравно с американската певица Кларон МакФадден от класическата школа, която изпълнява и джаз, с Лейне и Рубана, са четиримата българи Димитър Бодуров (млад изключително талантлив композитор, обичан в Холандия музикант и ръководител на музикалната част на GAP), Теодоси Спасов (отдавнашен познат на холандската публика, аплодиран многократно в залите на Хага, Амстердам и страната), Галина Домусчийска (красив глас и силно присъствие – български фолклор) и Пейо Пеев – гъдулка.
GAP третира сложните въпроси на човешкото съществуване, на живота и смъртта, нa        прескачането на бездните, на пролуките и надеждата. В търсенето на опора и изход – от болестта, от самотата, от изпълненото с препятствие ежедневие – идват на помощ кавалът на Теодоси Спасов, топлият глас на Галина Домусчийска, гъдулката на Пейо, пианото на Димитър.Съчетанието на абстрактния език на модерния танц на хореографите Лейне и Рубана и ритмите на богатото българска музикално наследство, осъвременено в обработката на Димитър Бодуров, е успешната находка в тази постановка, която от премиерата си на 15 януари до заключителния си спектакъл на 1 февруари е неизменно аплодирана от публиката и неизменно получава високото признание на критиците, във всички реномирани холандски издания (НРС Ханделсблад, Де Фолкскрант и други)                                                                                                                                                                                                     .Какво могат да кажат песните на Галина (Бързала Яна, А бе Никола, луда гидия, Радкините терзии, Дядовите Добрини пет снахи, Ден се лее, ден се смее, Изведи ми конче вихрогонче) и нежните звуци на кавала на Теодоси на публиката на Лейне и Рубана, за които по-разбираеми са агониите на танцьорите на сцената, изпъстрени с текстове като „Следвам една сянка в цялата и празнота..." , „Аз, моята същност и моето трето аз...", „Виждам се просната на полето и пчелите ме преследват..."?                                                                                                
Българската музика в изпълнението на Димитър, Теодоси, Галина и Пейо в това представление, показвайки мощта на богатата ни традиция (от Добруджа до Странжа и Родопите, но и балканска, и източна...), дава надежда и сочи пролуката светлина, както се изрази Теодоси Спасов. Тя съживява и мъртвите с невероятните си ритми, дава енергията да прескочиш бездната и да продължиш напред, независимо какви трудности и премеждия ти е подготвил животът.
В това е и силата на срещата на културите. Това е и което позволява на всеки, както се изразява Димитър Бодуров, да погледне на света от гледната точка на своята култура, но с широко отворени очи, обогатени от срещата с една нова култура. Това е и, което срещите в GAP и с GAP правят възможно.
Няма непреодолими бездни и празноти, ако слушаш кавала на Теодоси и топлите звуци на българската песен.